Наистина не знам точно как да започна тази статия. Наистина не знам за какво въобще пиша всички тези неща, след като аз самия не знам дали искам да стават достояние на широката публика. Все пак ще напиша това, което си мисля пък каквото ще да става.
Тази статия е за България и нейното бъдеще. Искам да опиша (надявам се максимално добре) това, което в момента минава през ума на всеки един млад човек тук.
Казвам се Иван, на 22 години съм, живея в София и съм завършил Техникум по съобщенията. Работя в компютърна фирма 15 дена в месеца и според не малко хора заплатата, която получавам въобще не е малка на фона на много други сектори в България. И все пак единственото, което не искам да правя е да слагам розовите очила.
Наскоро се загледах по сериозно в кампанията BacktoBG, в която се опитваме да накараме хората намерили по - добър живот някъде да си дойдат тук и да започнат едва ли не от начало целия си живот. Покрай тази кампания се замислих за това, колко много са хората на моята възраст, които имат планове или вече са извън България в търсене на по - добър живот. Не е сега момента да казвам, кой е виновен за това и кой не. Сега обаче е момента да кажа на всички, или поне на хората четящи този блог за това, че със сегашната държавна политика, с всичката престъпност ширеща се тук и всичко останало, няма начин да се задържи, който и да било не само на моята възраст, но и дори с по големи цифри.
Защо се получава така ли? Много е просто, както знаете интернет променя много неща, основното нещо, което променя интернет обаче е комуникацията между хората. В контакт листата ми в един от известните месинджъри примерно половината от хората не са Българи, някой от тези, които не са Българи дори са собственици на компании, които са лидери в своя бранш. Не вярвам да съм единствения, който познава чужденци. Мисля, че вече е много по - лесно за всеки да разбере много по - обстойно какъв точно е живота на запад. Мисля също така, че много хора също така са чели и прогнозите на Европа за България. Според едни от най - оптимистичните такива нашата държава ще настигне като развитие страни като Полша, Чехия и Унгария не по - рано от следващите 20 години. Нека сега направим една груба сметка, сега съм на 22. След 20 години ще съм на 42 и най - вероятно ще имам деца, които ще са на почти моята възраст. Дори и в следващите 5 години доходите ми да станат такива, че да мога да си позволя да си взема кредит за един не голям апартамент в по - крайните квартали ще го изплащам през тези 20 години. Тоест ако реша да остана тук следващите 20 години съм обречен да работя само и единствено за един не голям апартамент в крайните квартали. Сега много от вас сигурно вече си мислят, че ако ида "там" пак може да не е по - добре. Да така е наистина, но това "там" има едно много сериозно предимство пред "тук", а именно, че "там" имам шанс да започна нещо свое, без да се притеснявам от разни мутропомазани тъпаци, които си мислят, че Benz след Mercedes е просто за украшение. Там дори такива, които имат по амбициозно мислене се поощряват от държавата. Тоест до тук резултата е: "там":"тук" - 1:0 !!!
Следващо много голямо предимство на това "там" е сигурността в държавата. Някой от вас чувал ли е какво точно се случва с катаджия в щатите, който си позволи да вземе рушвет и по стечение на обстоятелствата това се разбере. Въпросния катаджия бива незабавно уволнен дисциплинарно, БЕЗ право отново да работи на държавна служба и също така пенсионната му осигуровка към полицията се анулира. Успех там да успеете да подкупите катаджия :) Така до тук резултата е 2:0 !!!
Мога да продължавам така до утре, но не ми се занимава честно казано. Искам да кажа само, че младите хора в България искат просто да живеят СЕГА, а най - хубавото е че имат и възможността да го направят. Така че всички вие, които след 20 години тъкмо ще сте пенсионери, следващия път като идват избори помислете относно това, че от вашите действия си зависи само вашата съдба. Преди близо 4 години не аз избрах това правителство, преди близо 8 не аз избрах царя!!! Защото след 20 години, когато се очаква вие вече да сте се пенсионирали и да си живеете спокойно, нас може и да ни няма тук, а вашите пенсии все някой ще трябва да ги заработва нали така, или се бъркам и няма да са ви нужни пенсии? :)
Лека нощ сега на всички и умната :)
вторник, 21 октомври 2008 г.
четвъртък, 2 октомври 2008 г.
Относно "сърдитите млади хора"
Здравейте отново,
Много често чувам навсякъде, по автобуси, по телевизия, по улиците, че младите хора в България нямат уважение към възрастните, че не зачитат това, което вторите са направили за тях и така нататък. Много често ставам свидетел как стари хора се възмущават, че е труден живота, много често чувам...
Всичко, което искам да кажа с това, пиша в момента е просто, че допреди близо 20 години същите тези хора, които сега се оплакват от нас - младите, които все още живеем в България, та тези хора бяха на власт по онова време, всичко зависеше от тях. Като казвам всичко имам предвид не само това, че повечето от тях са били избрали да живеят според правилата на някой, който им е обяснявал, че всичко, което прави е за по - добър живот. Истината погледната обаче днес (почти 20 години), след като комунизма падна изглежда не толкова розова. По онова време е било нужно просто да следваш системата и си щял да живееш добре. Тоест живота е бил, доста по прост от този, който днес водим! Завършваш училище, записваш и завършваш висше и след това кандидатсваш да те вземат там където си решил, в случая като видят, че си горд носител на диплома за висше образование те взимат без задръжки. След това всичко е било лесно, работиш 20-30 години и се пенсионираш. Под работиш обаче нямам предвид примерно както е днес, а именно да работиш по 12 часа на ден и да се чудиш дали ще имаш пари да изкараш до края на месеца, а просто тогава са работили твърдо по 8 часа, заплата достатъчна, под работили обаче 8 часа нямам предвид тежко работене, а просто клатене на краката в сравнение с това, което е днес. Освен това понеже всичко е било общо никой не се е свенял да си взима каквото му хареса от консумативите на фабриката в която работи. Естествено това са били "печеливши" фабрики с преизпълнение на петилетката за две и т.н., истината пак изглежда малко по - различно днес. По цялата ни родина е пълно с примери как дадена фабрика е била построена някъде без да има реален начин за доставяне на суровини или този начин е бил прекалено скъп. Нещо от рода на завода за цветни метали около Асеновград, където всеки, който е бил там знае за какви полета става въпрос, както и какво вино се прави там, или поне се е правило. Нещо от рода на полурафинерия около Плевен, мисля че не е нужно да изброявам повече. Мисля, че успях горе долу да разкажа какво имам предвид, и защо днешните млади нямат уважение към по - старите хора.
Има разбира се и друга страна на медала, искам да попитам някой, който е живял по това време. По времето на комунизма колко време е било нужно да работиш за да си закупиш жилище. А някой замислял ли се е, че аз примерно с 500лв заплата на месец трябва да работя приблизително 200 месеца за да събера за най - нормална гарсониера в Дружба, тези 200 месеца обаче са като не харча и 1 стотинка от заплатата си, ако сега предположим, че спестявам на месец по 100лв, а другите 400 са ми за храна, дрехи и т.н. положенито става малко по - различно, тоест за една такава гарсониера се налага да работя приблизително 1000 месеца, мисля че всеки сам може да си сметне това колко време е, и че най - вероятно животът ми няма да ми стигне да си изплатя гарсониерката. Така, за това нещо аз лично смятам, както предполагам и всички останали, че е виновна слабата ни икономика, а за слабата икономика, хммм нещата някак си почват да се навръзват. Не казвам, че само комунизма е виновен за слабата ни икономика сега, но примерно днес можеше да сме на нивото на Чехия, ако имахме нашенски вариант на Прашката пролет. Разбира се, защо ни е такава пролет при положение, че всичко тогава в нашата държава е било наред. Всеки си работи колкото си иска, тоест почти хич, има безплатни неща, живота е прост, не трябва да се мисли за глупости от рода на това дали ше има пари другата седмица.
Съжалявам ако съм обидил някой с това, но мога да гарантирам едно нещо, всеки млад човек, който вече е успял да си сметне за колко време може да почне да живее самостоятелно в България, е на точно това мнение. Вярно никой няма да го каже на глас, но според НАС това е жалката и чиста истина, а именно, че тези хора, които днес искат да ги уважаваме, така и не са ни уважили още преди да се родим и да направят така, че да имат всички техни деца и внуци в България, достоен живот.
С Уважение: Иван Иванов
Много често чувам навсякъде, по автобуси, по телевизия, по улиците, че младите хора в България нямат уважение към възрастните, че не зачитат това, което вторите са направили за тях и така нататък. Много често ставам свидетел как стари хора се възмущават, че е труден живота, много често чувам...
Всичко, което искам да кажа с това, пиша в момента е просто, че допреди близо 20 години същите тези хора, които сега се оплакват от нас - младите, които все още живеем в България, та тези хора бяха на власт по онова време, всичко зависеше от тях. Като казвам всичко имам предвид не само това, че повечето от тях са били избрали да живеят според правилата на някой, който им е обяснявал, че всичко, което прави е за по - добър живот. Истината погледната обаче днес (почти 20 години), след като комунизма падна изглежда не толкова розова. По онова време е било нужно просто да следваш системата и си щял да живееш добре. Тоест живота е бил, доста по прост от този, който днес водим! Завършваш училище, записваш и завършваш висше и след това кандидатсваш да те вземат там където си решил, в случая като видят, че си горд носител на диплома за висше образование те взимат без задръжки. След това всичко е било лесно, работиш 20-30 години и се пенсионираш. Под работиш обаче нямам предвид примерно както е днес, а именно да работиш по 12 часа на ден и да се чудиш дали ще имаш пари да изкараш до края на месеца, а просто тогава са работили твърдо по 8 часа, заплата достатъчна, под работили обаче 8 часа нямам предвид тежко работене, а просто клатене на краката в сравнение с това, което е днес. Освен това понеже всичко е било общо никой не се е свенял да си взима каквото му хареса от консумативите на фабриката в която работи. Естествено това са били "печеливши" фабрики с преизпълнение на петилетката за две и т.н., истината пак изглежда малко по - различно днес. По цялата ни родина е пълно с примери как дадена фабрика е била построена някъде без да има реален начин за доставяне на суровини или този начин е бил прекалено скъп. Нещо от рода на завода за цветни метали около Асеновград, където всеки, който е бил там знае за какви полета става въпрос, както и какво вино се прави там, или поне се е правило. Нещо от рода на полурафинерия около Плевен, мисля че не е нужно да изброявам повече. Мисля, че успях горе долу да разкажа какво имам предвид, и защо днешните млади нямат уважение към по - старите хора.
Има разбира се и друга страна на медала, искам да попитам някой, който е живял по това време. По времето на комунизма колко време е било нужно да работиш за да си закупиш жилище. А някой замислял ли се е, че аз примерно с 500лв заплата на месец трябва да работя приблизително 200 месеца за да събера за най - нормална гарсониера в Дружба, тези 200 месеца обаче са като не харча и 1 стотинка от заплатата си, ако сега предположим, че спестявам на месец по 100лв, а другите 400 са ми за храна, дрехи и т.н. положенито става малко по - различно, тоест за една такава гарсониера се налага да работя приблизително 1000 месеца, мисля че всеки сам може да си сметне това колко време е, и че най - вероятно животът ми няма да ми стигне да си изплатя гарсониерката. Така, за това нещо аз лично смятам, както предполагам и всички останали, че е виновна слабата ни икономика, а за слабата икономика, хммм нещата някак си почват да се навръзват. Не казвам, че само комунизма е виновен за слабата ни икономика сега, но примерно днес можеше да сме на нивото на Чехия, ако имахме нашенски вариант на Прашката пролет. Разбира се, защо ни е такава пролет при положение, че всичко тогава в нашата държава е било наред. Всеки си работи колкото си иска, тоест почти хич, има безплатни неща, живота е прост, не трябва да се мисли за глупости от рода на това дали ше има пари другата седмица.
Съжалявам ако съм обидил някой с това, но мога да гарантирам едно нещо, всеки млад човек, който вече е успял да си сметне за колко време може да почне да живее самостоятелно в България, е на точно това мнение. Вярно никой няма да го каже на глас, но според НАС това е жалката и чиста истина, а именно, че тези хора, които днес искат да ги уважаваме, така и не са ни уважили още преди да се родим и да направят така, че да имат всички техни деца и внуци в България, достоен живот.
С Уважение: Иван Иванов
Абонамент за:
Публикации (Atom)