Здравейте отново,
Много често чувам навсякъде, по автобуси, по телевизия, по улиците, че младите хора в България нямат уважение към възрастните, че не зачитат това, което вторите са направили за тях и така нататък. Много често ставам свидетел как стари хора се възмущават, че е труден живота, много често чувам...
Всичко, което искам да кажа с това, пиша в момента е просто, че допреди близо 20 години същите тези хора, които сега се оплакват от нас - младите, които все още живеем в България, та тези хора бяха на власт по онова време, всичко зависеше от тях. Като казвам всичко имам предвид не само това, че повечето от тях са били избрали да живеят според правилата на някой, който им е обяснявал, че всичко, което прави е за по - добър живот. Истината погледната обаче днес (почти 20 години), след като комунизма падна изглежда не толкова розова. По онова време е било нужно просто да следваш системата и си щял да живееш добре. Тоест живота е бил, доста по прост от този, който днес водим! Завършваш училище, записваш и завършваш висше и след това кандидатсваш да те вземат там където си решил, в случая като видят, че си горд носител на диплома за висше образование те взимат без задръжки. След това всичко е било лесно, работиш 20-30 години и се пенсионираш. Под работиш обаче нямам предвид примерно както е днес, а именно да работиш по 12 часа на ден и да се чудиш дали ще имаш пари да изкараш до края на месеца, а просто тогава са работили твърдо по 8 часа, заплата достатъчна, под работили обаче 8 часа нямам предвид тежко работене, а просто клатене на краката в сравнение с това, което е днес. Освен това понеже всичко е било общо никой не се е свенял да си взима каквото му хареса от консумативите на фабриката в която работи. Естествено това са били "печеливши" фабрики с преизпълнение на петилетката за две и т.н., истината пак изглежда малко по - различно днес. По цялата ни родина е пълно с примери как дадена фабрика е била построена някъде без да има реален начин за доставяне на суровини или този начин е бил прекалено скъп. Нещо от рода на завода за цветни метали около Асеновград, където всеки, който е бил там знае за какви полета става въпрос, както и какво вино се прави там, или поне се е правило. Нещо от рода на полурафинерия около Плевен, мисля че не е нужно да изброявам повече. Мисля, че успях горе долу да разкажа какво имам предвид, и защо днешните млади нямат уважение към по - старите хора.
Има разбира се и друга страна на медала, искам да попитам някой, който е живял по това време. По времето на комунизма колко време е било нужно да работиш за да си закупиш жилище. А някой замислял ли се е, че аз примерно с 500лв заплата на месец трябва да работя приблизително 200 месеца за да събера за най - нормална гарсониера в Дружба, тези 200 месеца обаче са като не харча и 1 стотинка от заплатата си, ако сега предположим, че спестявам на месец по 100лв, а другите 400 са ми за храна, дрехи и т.н. положенито става малко по - различно, тоест за една такава гарсониера се налага да работя приблизително 1000 месеца, мисля че всеки сам може да си сметне това колко време е, и че най - вероятно животът ми няма да ми стигне да си изплатя гарсониерката. Така, за това нещо аз лично смятам, както предполагам и всички останали, че е виновна слабата ни икономика, а за слабата икономика, хммм нещата някак си почват да се навръзват. Не казвам, че само комунизма е виновен за слабата ни икономика сега, но примерно днес можеше да сме на нивото на Чехия, ако имахме нашенски вариант на Прашката пролет. Разбира се, защо ни е такава пролет при положение, че всичко тогава в нашата държава е било наред. Всеки си работи колкото си иска, тоест почти хич, има безплатни неща, живота е прост, не трябва да се мисли за глупости от рода на това дали ше има пари другата седмица.
Съжалявам ако съм обидил някой с това, но мога да гарантирам едно нещо, всеки млад човек, който вече е успял да си сметне за колко време може да почне да живее самостоятелно в България, е на точно това мнение. Вярно никой няма да го каже на глас, но според НАС това е жалката и чиста истина, а именно, че тези хора, които днес искат да ги уважаваме, така и не са ни уважили още преди да се родим и да направят така, че да имат всички техни деца и внуци в България, достоен живот.
С Уважение: Иван Иванов
Много често чувам навсякъде, по автобуси, по телевизия, по улиците, че младите хора в България нямат уважение към възрастните, че не зачитат това, което вторите са направили за тях и така нататък. Много често ставам свидетел как стари хора се възмущават, че е труден живота, много често чувам...
Всичко, което искам да кажа с това, пиша в момента е просто, че допреди близо 20 години същите тези хора, които сега се оплакват от нас - младите, които все още живеем в България, та тези хора бяха на власт по онова време, всичко зависеше от тях. Като казвам всичко имам предвид не само това, че повечето от тях са били избрали да живеят според правилата на някой, който им е обяснявал, че всичко, което прави е за по - добър живот. Истината погледната обаче днес (почти 20 години), след като комунизма падна изглежда не толкова розова. По онова време е било нужно просто да следваш системата и си щял да живееш добре. Тоест живота е бил, доста по прост от този, който днес водим! Завършваш училище, записваш и завършваш висше и след това кандидатсваш да те вземат там където си решил, в случая като видят, че си горд носител на диплома за висше образование те взимат без задръжки. След това всичко е било лесно, работиш 20-30 години и се пенсионираш. Под работиш обаче нямам предвид примерно както е днес, а именно да работиш по 12 часа на ден и да се чудиш дали ще имаш пари да изкараш до края на месеца, а просто тогава са работили твърдо по 8 часа, заплата достатъчна, под работили обаче 8 часа нямам предвид тежко работене, а просто клатене на краката в сравнение с това, което е днес. Освен това понеже всичко е било общо никой не се е свенял да си взима каквото му хареса от консумативите на фабриката в която работи. Естествено това са били "печеливши" фабрики с преизпълнение на петилетката за две и т.н., истината пак изглежда малко по - различно днес. По цялата ни родина е пълно с примери как дадена фабрика е била построена някъде без да има реален начин за доставяне на суровини или този начин е бил прекалено скъп. Нещо от рода на завода за цветни метали около Асеновград, където всеки, който е бил там знае за какви полета става въпрос, както и какво вино се прави там, или поне се е правило. Нещо от рода на полурафинерия около Плевен, мисля че не е нужно да изброявам повече. Мисля, че успях горе долу да разкажа какво имам предвид, и защо днешните млади нямат уважение към по - старите хора.
Има разбира се и друга страна на медала, искам да попитам някой, който е живял по това време. По времето на комунизма колко време е било нужно да работиш за да си закупиш жилище. А някой замислял ли се е, че аз примерно с 500лв заплата на месец трябва да работя приблизително 200 месеца за да събера за най - нормална гарсониера в Дружба, тези 200 месеца обаче са като не харча и 1 стотинка от заплатата си, ако сега предположим, че спестявам на месец по 100лв, а другите 400 са ми за храна, дрехи и т.н. положенито става малко по - различно, тоест за една такава гарсониера се налага да работя приблизително 1000 месеца, мисля че всеки сам може да си сметне това колко време е, и че най - вероятно животът ми няма да ми стигне да си изплатя гарсониерката. Така, за това нещо аз лично смятам, както предполагам и всички останали, че е виновна слабата ни икономика, а за слабата икономика, хммм нещата някак си почват да се навръзват. Не казвам, че само комунизма е виновен за слабата ни икономика сега, но примерно днес можеше да сме на нивото на Чехия, ако имахме нашенски вариант на Прашката пролет. Разбира се, защо ни е такава пролет при положение, че всичко тогава в нашата държава е било наред. Всеки си работи колкото си иска, тоест почти хич, има безплатни неща, живота е прост, не трябва да се мисли за глупости от рода на това дали ше има пари другата седмица.
Съжалявам ако съм обидил някой с това, но мога да гарантирам едно нещо, всеки млад човек, който вече е успял да си сметне за колко време може да почне да живее самостоятелно в България, е на точно това мнение. Вярно никой няма да го каже на глас, но според НАС това е жалката и чиста истина, а именно, че тези хора, които днес искат да ги уважаваме, така и не са ни уважили още преди да се родим и да направят така, че да имат всички техни деца и внуци в България, достоен живот.
С Уважение: Иван Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар